А класа? Бяха 11 души, само жени, аз единствен мъж, блажения между жените. Бързо рзбрах кой от къде идва. Особено когато с една от Македония разменихме на чистия български няколко думи, още поне три глави се вдигнаха: Босния, Русия, Полша. После до мене седеша Кореанка, от пред Китайка(имах проблеми да разберат, че не са едно и също) Испанка, Румънка - понеже устата и не млъкне, бея първа запознах. После Италиянка, Индийка, още една Рускиния и аз, бисквитката.
И така приятно са ми минали първите 5 час. Понеже материяла вече ми е познат, правих го още в Мюнхен, затова и бе мъки минавам конюнктиви. учителката май разбра, щото рядко ме питала.
След приятните моменти от училище, пренесех се де не по-малко емоциониращи събития в манастира. Трапезария се напълни с гости, бяха 43 души. Всичко това заради именния ден на нашия събрат Сигберт. Тук имах възможност, пак да бъде представен на местните църковни и градски власти. Беше и нашия провинцял от Мюнхен, който успял вече да разкаже за моите опити с фестивали и радио, затов не ме учуди, че веднага ме закачи отговорник за младежите в града, една светска госпожа, коята даде ми своя визитка, поканвайки в реферата от среща, да споделим опита от работата си. След нея наведе се и свещенник, който отговария за младежките акции в целия град. Тук не ми се размина лесно, трябваше да опиша целия проект от Белозем. В замяна научих, че най-голямото им постижение беше Рок Литургия направена минала година през лятото.
Ох казах си, да но да захванат това която им нося като предложение, включително радио.
Както виждате от снимките, които са на "пикаса", градът е прекрасен. Да но толкова прекрасни да са възможности за работа. Скоро ще научите, какво ще бъде. За сега поставям точка в очакване, какво ще ми донесе поредния ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар