Може да се напише по тази тема хубава докторска тема изборявайки десетки проблеми на трагичното положение на Църквата в Германия. Аз ще се искажа само в контекста на празника "Тяло и Кръв Христови" тук наричан "Fronleichnam".
Духовенството в Германия има просто ужасяващ страх от всяко нещо ново. Ако трябва да се направи нещо, върхи което нямаш до край контрол, трябва да разчиташ на Божия благодат или не можеш до край да го планираш и контролираш, подобре Не Го Прави (НГП). Затова най-добрите са стари изпробвани структури, които днес не само, че не привличат хората, а направо ги отхвърлят, но за сметка на това чустват се в тях добре и сигурно. Всъщност какво друго им трябва? Реторичен въпрос.
Днес в Инголщадт, както в повечето католически страни, има свободен ден заради шествието "Тяло и Кръв Христови". Но ние, събрани в църквата Мънстер, най-важната и най-голямата църква в Инголщадт, в место града, обикаляхме само църквата. Тя е достатечно голяма за да след четъри обиколки да се умориш, но не е като да излезеш на улиците на прекрасния стария град.
Дъжд, който заваля преди литургията от 8.00ч, малко поразрушил потготвяни от няколко дена олтари, но не достатечно за да не се направи шествието. Но защо да рискуваме? Това е принцип на немското духовенство. Затова вместо да разхождаме Христос скрит в Светото Тайнство по нашите улици, пребройавахме полчките в пода на църквата Мънстер. А по това време на вън светеше слънце.
На снимки килими от цветя преди шествието и след така наречна буря. Оценете сами.
