Едва свърши вечерната молитва и в место, както обикновено да се спираме и да си говорим, веднага почна шетане. Някой взима свещи, някой маса. А аз просто одитох да си вечериям. Ако никой не искал да си говори с мене тогава и аз си отидох. Но в трапезария също било не обичайно - вместо три чинийки, бяха осем. След малко разбрах. Ето че наближава гвоздея на програмата в Капуцинскатта църва в Инголщат - "Нощта На Отворени Врати на Църквата". Всъщост оказа се, че само до 21.30ч. са отворени а не през нощта, но след дижурството ми пред църквата, бях благодарен, че само до толкова. Сега ще ви раскажа за какво става въпрос. На снимка виждате наредени подир пътеката свещи от врати към олтара. Подобна на нея е направена пред църквата, от факълите, които водият от улицата към входа на църквата. Нарекох го "пътя към Светлината", защото води хората от тъмнината на вън(юети ежедневен живот)към истинската светлина, която е Христос. Това всъщност е цялото събитие: да каним хората от улицата, да влязат за малко в църквата и да погледнат към истинската Светлина. Само това нищо друго.
Трудно да ви опиша емоциите.
На вън е студено! Остатъците от мъгла, която от няколко дена оплятоха уличките на Инголщадт, правят мрак още по-ужасен и по-студен. Затова когато някой влиза в църквата, влажните, задущаващи ръце на мъгла те освободяват и в замяна обгръщат те нежни, топли ръце на Господаря на този дом. Молитвена атмосфера, потдържана от нежна музика на Флейта и нежните светлинки на запалени свещи, увеличават още повече осещането. Като че ли влизаш в чакалния за небето. Веднага цялото безпокойствие на деня, грижите, страх изчезват и оставаш само ти и Той, Домакин който те чака. Ефекта е наистина страхотен. Нямаше човек, който е влязъл и веднага излязъл без да поговори малко с Него. Видях едно 25 годишно момиче което след като излезна от храма, дойде при нас и ни благодари, че я поканихме. Каза - 'това ми трябваше'.
А кои сме НИЕ? Капуцински "котараци" в расата, което в Германия малко се среща(имам пред вид расата) и няколко души на възраст между 40 и 70 години, които закачат минаващите и поканват да влязат.
Имаме силен аргумент в ръцете. Листчета с покана за литургия на 14 февруари в чест на св. Валентин за влюбените. Хората не отказва, защото кой ще откаже да празнува да поюита любов? Това малко схизофренично, щото от една страна сме почитатели на любов, а пак от другата бягаме от Истинска Любов. Нашите умни проповеди не са в състояние да направят това, което прави Св. Валентин. Какво да правим. Не можем да го пренебрегнем, но поне можем да го използваме. Надяваме се, че когато дойдат хората, ще раберат че има и Св. Св. Кирил и Методи.
Просто не може да се опише товаковто ставало в църквата, това трябва да се преживее, да се усети, за да може да се рабере. Господ тази вечер вършил страхотни неща с човешки сърца. Ние този път бяхме не вътре а на вън. Измръзнахме, ама се заслужаваше когато си видял, колко стоплени излизали са хората от църквата. Имахме на масичка чай в термосите, да се топлим ние и да черпим минуващите. След чудеса които правихме в България, може да се каже, юе това тук нищо особено, но ефекта е бил страхотен.
На края и аз влязох за малко да се стопля. Било чудесно. Все едно, че се преместваш в друго измерение - свише. Ако тук, тази една вечер можахме да усетим голямата любов на Господа, какво ще бъде, когато ще отидем там при Него след нашето преминаване? Направо нямам търпение да го преживея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар