Немци много обичат да се събират заедно на масата и да дискутират. Дискусиите им нямат край. Даже планиране на каквото да е било, залагат колко часа ще отделят за тази важна за тях тема. Ако се има пред вид, че по принцип имат проблеми с комуникация(става вапрос за човешка комуникация) съвещанията - рад + гемайде -общност,разбира се защо са толкова често. Такива съвещания са дестки: общинска, енорийска, манастирска, на село и много други. всеки се събира. Но не винеги да уредят нещо, а просто обичат да слушат гласовете си и да се наслаждават на завилостта на езика им. Такъв гемайдерад е просто възможност да се искажат и има тогава кой да ги слуша.
Един път, в едно от малките байерски градчета, в едно от кърчмите, в разстояние на няколко дена се състояха десетки такива. Всяко баварско заведение има специялни Щуби, т.е. зали за такива радове. Разбира, не става без бира. Колко една кърчма може да има бира? Ограничено количество. Но умния стопанин на заведението, виждайки, че няма да смогне със златната напитка, сипвал в халбите само на половина бира, а остатъка изпълвал с лимонад. И така се роди една прочута напитка на половина бира и на половина лимонада, която от съвещанията взе своето име: Радлер.
Радлер е много удобен, ако след това караш кола. Уж си пийнал, а всъщност не си.
Така и с нашето гемайдерад. Интересно е било, че на края всеки си изказвал своите забележки. Даже малките министранти казаха си своите проблеми. Разбира се не липсвал и радлер. Хубаво било това, че можахме сами да си смесваме лимонада с бирата. Понеже при мене май пропорциите не са били стрикно спазени, затова и сега трудно ми е да пиша. Но надявам се, че разбрахте, какво е Радлер. Аз пък не можах да разбера в моя халба какво е било повече. Когато виждам как пиша, май, лимонада остана непипната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар