сряда, февруари 25, 2009

Ашермитвох - Пепеляна Сряда


Това, че Църквата в Германия преживява криза(като имам пред вид не само Католическата а също и втора по големина, а на места първа - Лутеранска Евангелска Църква), то има моменти, когато Немци единодушно и семейно появяват се в Църквата. Има два такива дена (тук и  България не е поразлична) Великден и Рождество Христово. Затова останах много впечетлен и положително учуден днешната утрин, когато църквата се изпълни с хората, поради началото на Поста. Посипването на главите с пепел траеше доста продължително. Хубаво е било това, че на опашка се появиха не само възрастни, но имаше и няколко семейства и млади хора. Като имате пред вид, че това е бил работен ден и 8.00ч. сутринта не е зле.
Още през ноща съм се учудил, как се опразниха бързо обикновенно запълнени заведения и дискотека, пред която има перманенто опашка от желаещите да влезат в нея. И така току що мина полунощ и започна вече сряда. Но не обикновена средата на седмицата а "пепеляна сряда". Вървях пеша от манастира, където паркирах колата, към място на временното ни жилище и наблюдавах как до скоро забавляващи се млади и възрастни прибират се вкъщи. Пред спомената от мене преди малко дискотека имаше също тълпа младежи, но не чакащи за влизане а всички се прибирали вече до вкъщи. 
Това беше положително чуство. Щото цялата тази машина на "Фашинга", която започнала преди седмица, трудно беше да си представя как изведнъж ще спре. И тука изненада. Точно в полунощ, в първите секунди на Великия Пост, музиката утихна, като знак, че забавлението стигнало края, започва периода на духовното възстановяване. Как и да Не, след всички тези щуротии, има какво да се възстановява. 
Когато пътувах от Мюнхен за Инголщадт научух от радиото, че има и доста млади, които започнали вече и физическо възстановяване с посещението в Болница на малко по-рано от самта сряда. Две млади момичета на 16 години с алкохолово отровяване са били докарани в последния ден а "фашинга" в спешно отделение в Нюмберската болница. На мои познати дъщерия, въпреки че беше на почти 20г. също искарала родителите си от релски, като Мюнхенската полиця ги извика в неделя при зори в болница, да посетят дъщеря си с подобно "заболяване". А колко са били такива случаи в севрена германия? Даже не се поинтересувах за моето спокойствие.
Но хората имат нужда от възстановяване, особено онова душевно. Пепелта няма да го направи сама от себе си. Тя е само символ на едно поведение, което от сега натаък самите ние трябва да предприемем. Божието Слово по време на Постите е много силно и ще ни води по пътя на обръщане, за да продължим правилния си път, който трябва да ни доведе до небето.
От къде се взе традицията за "пепеляна сряда"? Тя има свои богословски корени още в Старозаветни времена. Спомняте ли си пророк Йона, който не искал да ходи в Нинивя, да известява на Нинивейците нужда от покаяние и обръщане, защото Господ искал да ги накаже за техните грехове? Но на края се съгласи, след като прекара три дена в Китовия стомах, в който се намери при опита на бягството от Бога. И след като три дена минавал през Нинивя, съобщавал обръщането и Божието милосърдие. Най-накрая хората се преоблекли в чували, посипали главите си с пепел на знак на обръщане и почнали да постият, само Бог да се смили над тях. И така на края Господ милостно погледна върху Нинивя и ги спаси от гнева си, като самите Нинивейци по-рано са се отказали от лошия път и своите грехове.
Този Старозаветни текст има много отпратки към всичко онова, което се случило по време на Христос. Затова и Ранната Църква в този дух разбира покаяние и обръщане. През първите три века започва да се формира цяла покаятелна литургия, в която всеки знак си има свое място. Преди всичко, Църквата разбира същността на греха много подобре от нас, живеещи в тези времена. За тях е било ясно, че всеки индивидуален грях докосва цялата Църква и удрява я със сила на злото, което греха носи със себе си. Последствия на греха са много силно осещани и видими за цялото общество. Затова в "пепеляна сряда", когато Църквата се събирала на Евхаристично отслужване, първо започвала с литургия на покаяние, много силна литургия със знаци. Всеки, който съгрешил сериозно(сексуалните, грехове, кражби, богохулствия или други смъртни грехове които са били познати за всички) заставал пред владиката, който председателствал светото събрание и пред него са се събличали от своите дрехи, обличали са носила направени от чували, посипвани са им били глвите с пепелта и така са били отвеждани на вън. Общоста ги отхвърли, както градинарят прави с развалена ябълка. В тези знаци, Църквата показва как действа грфеха, който осквернява и отхвърлия човека на вън, изът общението с Бога и неговата Църква. Сега до Велики Четвъртък, тези които са се покаяли, трябваше да покажат с делата си, как се отвръщат от греховете си. Нямали и право да се събират с другите и да се къпят.
Това всъщност прави греха със всеки от нас, който му се потддава. Става въпрос за смъртния грях, който прекъсва общението ни с Бога и Църквата.
Какво е ставало после през Вели Четвъртък? Ааа, за това ще разкажа, когато ще му дойде времето. За сега нека да се средоточим върху греховното ни състояние. Нека и ние да усетим ужасността на нашето положение и да започнем пътя на обръщане, на конкретни знаци, конкретни дела, които ще покажем така пред Бога както и пред цялата Църква, че нашето желание е да вървим по пътя, който води към спасението, а не по пътя, който води до самоунищожаване.

вторник, февруари 24, 2009

ФАШИНГ или просто Карнавал в нашия манастир


Ако преживяхте покупкова лудница на "женския пазар" в София преди Великден, тогава ще имате малко представа, какво става в Германия на една седмица преди "пепеляна сряда" - ФАШИНГ - това е дума която електризира даже и умрели. Всички се забавляват където и да може, на площади, заведения, частни парти. Тази година хит-обеклото е преобличане за куче. Ще го намерите на снимките. Аз за сега трябва да спра, затова ви отправям към галерията.

На мене ми падна задачата да бъда Манастирски Бодигард. Но повече на снимки.