Тетевен

Гугъл, а особено Гугъл Мап това е хубав инструмент, особено ако се планира пътувания. Да, ама не винеги. Направих тази грешка разчитайки на всемогъщество на Гугъл, тъй като трябваше да стигна в една хижа в Балкана след Тетевен. Не предвидих обаче, че интернет е едно а действителност друго. Джипиеса се спрял на магистрала Хемус, не показваше нищо повече. А все пак вървахме по някакъв път.
Според картите в околните хижи, водят пътища по киото могат да минат не само коли, а даже автобусите. Да бе. Може би по едно време пъта асфалтирали, когато татко Тошо бил още в разгара. Но заедно с него замина и асфалта. Днес начупени остатъци от асфалтовата повръхност свидетелстват тази истина, но на практика можеше да мине само истински джип. И то не тези от типа на Мерцедес, Хонда или Шевролет, а истински с високо окачване африкански джип. Иначе минават само магарета, даже коне отказват.
Дивата природа на балкана, или поне това което от нея остана, превзела всичко в своите ръце, или подобре казано, в своите диви храсталъци.

Някак успях да стигна до някаде, понататък въоръжена в планинското оборудване група, трябвало да тръгне пеша. Имаха още 2 ч. път. Представете си какъв беше този път, когато те са се озовали вече на място а аз едва стигнах обитаеми от цивилизацята места. Нищо чудно, че Стара Планина, а поточно нейните описания, взимат челното място в известни български романи.

Затова имах обаче рекомпенсация. Истинска, българска, старопланинска механа, която с балканските вкусотии утоли неудбствата от пътувания. Първо дойде шкембе чорба с оцетче и чесанче. Ммммм, небето в устата. Когато си помислих, че още преди няколко години изобщо не исках да я погледна, разбрах колко дълбоко България се закорени в мене.
Второ - чеснови хлебчета и шаклики. Ама не тези от Метро з изсъхнало бледо месо с прекалено подправки за да не мирише на развалено, а истински шпади със свинско, тележко, беконче лугче, чушчица с неповтрорим вкус на старата добра българска електрическа скара... Казват, че Балкана е като предверието на рая... Ако така е в предверието на небето, то какво ни чака в самото небе?

Имаше още десерти като крем кармел, ама нямах вече сили. Задоволих се само с бавулско айеранче. И така едва дишах. Ееее ... Балкане, нищо чудно че са умирали за теб. На края липсвало още малко сънче в сянка на широколистни дървета, ама нямаше вече време, София зовеше, особено че трябваше да се служи литургия.
И така мина пореден ден в родината на кисело мляко.
Следващата спирка, Белозем, тракийско духовно центрум на капуцините. Ама за това друп път. Сега ще си остана малко със спомени на миризмите и вкуса на това кото ядох по пътия начетран от Гугъл.
Прочее, не е зле някой ден и тези които правят картите да минат от тука и да коригират самоувереността или прекалено доверие в сателитните снимки.

Сватбата- IIч.

Тя по ред не беше първа не ми беше първа на която присъствах и в която взимах активно участие като свещеник, но за мене все едно че първа, децата пораснаха. Малко ми се замъглиха очи когато видях младоженците. Когато пристигнах в България, булката беше на 8 годинки, а сега се изправи пред мен като жена, която основава семейството. А зад нея поредните поне четъри двойки на опашка за следващите години(не всички на веднъж, че искам да идвам по-често).

Почуствах се стар. Вярно не са мои лични деца, но все пак след всички тези години заедно са ми като лични. Знам за тях повече, отколкото техните родители. Знам такива неща че при техните родители щяха да предизвикат сърдечен удар. Ама аз винаги знаех, че са добри и че може на тях да се разчита. Остана ми само надежда, че тези хубави неща, ще предадат и на поредното поколение. А вода за кръщение имам достатъчно, останалото остава в техните ръце.
Ах, хубаво беше. И ядохме и пихме и танцивахме и никаква чалга нямаше. Пълна култура. Какво да кажа, ново поколение. Качествено поколение. Стига само да не се излъжат и да не се потдадат на измамите от този свят. И излетяха пиленцата за сватбеното пътуване. Бог да им благослови и никога да не се чувстват сами.

И сватбата свърши. На мене също филма прекъсна и когато се събудих в неделя сутринта, първо се чудих: къде съм? Кой език говорят тука? Старо добро джи-есемче потсказва - Стара Планина. И всичко ясно. Баницата се точи. Но за това повече в поредната част.

"Страната на кисало мляко" I ч.

Ваканция. Тази думи електризират не само децата които привършват учебната година, но почти всички хора, които по един или друг начин ангажирани са през цяла година.
Подобно беше и с мене. Толкова си обещавах и... не мога да се оплача че не съм реализирал това което планирах. След дългите пътувания с моя събрат от Швайцария дойде и най-после време за "Страната на кисало мляко" - България.
Да пея "Моя страна, моя България" като Емил Димитров, може би било прекалено много(въпреки че не е много прекалено, който ме познава знае че е така), но като стъпих от ново на родната земя на Бай Ганьо, определено почуствах че най-после дойде ваканция.
Преди всичко женските представителки на нацията на Петко Войедвода са изключително красиви, което за някой който идва от Бавария е като преминаване от чистилището към небесните предели, където ангелите имат още материално тяло.
Да, да, Данте - авторът на "Божествената комедия" - ако би познавал България щеше да я опише пишейки за рая. А понеже се забутал някаде из кампи ди табако и надрусал с Антико Тоскано, в световен бестселър остана си Тоскана, а не Швайцария на Балканите, разрязана от Старата Планина, извори на минералните води, кисело мляко, пълнени чушки, кебабчета и всеобитаваща баница.
И тук стигаме към първите ми впечетления от страната където се раждала кирилицата, където Море си има истински плажове, а улиците и тротуарите не свършващи изненади съответно за шофиорите и пешоходците.

Поредните няколко вписа ще бъдат за ваканцията в България.

Черно Море, София и дупка - 16 години покъсно.

Когато за първия път пристигнах в България, а това беше лято 1993 и за мене само ваканция окрасена с езиков курс по Български, това което знаех за страната където азбука беше като "руска" ама където с руски никак не можа човек да се оправи, знаех тези три думи: Море, София - столицата и какво значи дупката.

Не знаех какви изненади още ме чакат! На първо място за "добре дошли" чакаха ни две огромни тави от "българското домашно съкровище" - баници и... кисело мляко. Друг път ще опиша емоциите, особено когато следващия ден дадоха ни да опитаме Боза..... Какво да се чудим, на ли това са три основни елементи от живота на всяко Българче: Баница, кисео мляко и боза. Но катастрофа продъжаваше и следващите дни и към нашето меню дойдоха пълнени и всеки вид други чушки, шкембе чорба, кебабчета, кюфтета, таратор и деуги блакански ужаси. Ако не това, че наша готвачка познаваше и европейска кухня, щяхме да умрем от глад. За нас "европейците"(пиша го със сарказъм) това беше катастрофа. И трябваше ми дълги години за да усвоя не само езика а и, със чисто сърце мога да го кажа, българската кухня.

Трябваше да пиша за ваканция тази година а не спомени от преди 16 години, но ако не бих го написал, никой нямаше да разбере от къде в мене тази радост тази година, когато жадех бях да опитам това, което преди години зачеркнах като меню.
Мисълта, че пийна айеран, че ще ям баницата, всеки вид чушки и салати, ракии и вина, затъмни образа на замръсеи улици, разбити тротуари, където почти не си счупих крака. Чудих се как така това толкова години не ме дразнеше, а сега след няколко месеца в Бавария... абе това е. Бях от ново там където въпреки всичко чуствах се у дома.