Вече отмина целия пред Великденски шум. Великден за нас е вече история. Да, за вас в България още православен Великден, така, че още ще осетите този празничен дух неведнъж. Яйца, задължително червени, въпреки, че никой не знае защо. Печеното агне и новата реколта ракия, която с толкова усърдие пазихте до този момент.
Отминаха 40 дневните пости, по радио и телевизия не се говори вече какво не се яде, а какво ще има на празничната маса. Нове двеста.
И се питам, а къде във всичко това главен "виновник" за този празник? Исус Христос, страдал, разпънат, убит и възкръснал? Някой сеща ли се още за Него и за това, което Бог направил за нас със своя Единороден Син?
Ти който четеш този впис, ще ми кажеш - Да разбира се, ние католици да, разбираме. Тогава аз те питам: какво се променило в теб през тези 40 дена? Различен ли си сега от преди? В какво? Какво си успял да елиминираш, да промешиш, да поправиш? Как си преработил това време на пости?
Ако си същият, както и преди, то защо изобщо вдигаш темата Великден? Какво значение има за теб да ли ще се говори за Христос или за"Корема"? Кой е в центъра на тези дни за теб: този разпънатия или агнешко, салата, ракия и червеното яйце? Знаеш ли, че когато са Го разпъвали, са се радвали че Той фалирал? Но истината се показа друга. Това беше истинска победа! Милиярд Неговите последователи. Но днес, ако червенто яйце, печеното агне занимават повече твоето внимание отколкото този на Кръста и неговата за теб жертва, то наистина Христос фалирал...
Не ми вярваш? Погледни себе си. В какво си поразличен от преди 40 дена?
