Да има нещо. Утринното ставане. Тука свърши детската градина от Мюнхен - молитвите от 6.30 в дома, а след това директно в манастира на закуска, която сами трябва да си подготвим и литургия от 8.00ч. Уфф, утринното ставане, кой го измисли? Града още спи когато сутрин се премъкваме като котараци между колите към манастира. Поне в 6.00 сутринта трябва да стана, а аз мразя да ставам когато на вън е тъмно. Освен това жестоката среща с немска икономия - радияторите топлят през деня, а през ноща, заради "шпарен", Екология и кой знае още какво, се иключват. Ако ставахте сутринта, когато на вън е минус 8 а в стаята от устата ви излиза пара, разбирате какви мъки ме чакат. Даже пръцкане през ноща не помага, особено, че готвачката, Криста, която готви супер, решила да ме вземе на прицел и да експериментира новата диета, то и пръцкане ще свърши.
Още един епизод от съботнята вечер. Не знам, от колко време, говореше се, че трябва да ходя в събота вечер в Мюнхен, поточно в Карлсфелд за Евхаристията с неокатехумените. Резервирах колата. Имаме един Форд Фокус, точно за мене. Ама - ъберашунг - изненада. Нашия 80 годишен събрат, който е 160 със шапката, решил да ходи някаде. Какво остана? Да карам Форд КА. Ако знаете какво е това чудо и моите параметри, не ви трябва фантазия, да разберете как съм карал. Добре, че Карлсфелд е само 45мин на разстояние от Инголщадт.
Това на кратко беше събота. Нормално човек, който живее от 22 години по различни манастири и общности, знае, че неделия е малко по-разврекателен ден, заради натрупване на свещеническите ни ангажименти. Да, ама не в Ингощадт!!!!!
За да е по-смешно, в неделия първа литургия е от 7.00 сутринта! Кой Немец ще дойде толкова рано на църквата в неделя? За моето учудване, църквата беше пълна, но почти. И не баби, както в Белозем, където само измъчват свещеника, тъй като той се мъчи а те дремат в пейките завити в черните си хавлии. Тук беше целия дяпазон от поколенията. Освен разбира се тинейджерите. Те току що са се прибрали от дискотеката, трудно да дойдат на църква.
Втората литургия беше от 10.00ч. Може не е за вярване, ама се напълни, поне пейките са били пълни. Като имате пред вид, че тя е голяма като катедралата в Пловдив, значи наистина са дошли хората. И това са истинските Немци, не някакви Поляци, Хървати или Италиянци. Те си имат своите литургии по-късно(умни хора). От 12.00 Хървати, 16.00 Италиянците а Поляците не знам на къде.
Имах също и визможност да се срещна с нашите министранти и министрантки, бяха около 10 на брой. Казвам си, ще има "материял" за обработване затова и ги заговорих. Учудване, даже са ме разбрали. На площада пред църквата ръкувах се със всички, да се представя, че съм Нов, аконе са ме забелязали. А който ме познава, знае че не е лесно, да не се ме забележи. Добре, че олтаря си е голям, то има и място за мене. Първата среща с нашите овчици била хубава, въпреки, че трудно било да разбера какво ми говорят. Аз имам проблеми с немски, а те май са говорили байриш.
Но аз като продължаващ добри францискански традиции, усмихвах се и отговарях на всичко "я", "я, я". Явно уцелих, защото първите францисканци, които са дошли в Германия през средновековието, при подобна ситуация са свършили в затвора. Като ги попитаха: "еретици ли сте?" Те в своя францисканска наивност повториха " Я", единствена дума която се знаели и след малко са се озовали в пандиза.
Слава Боги, че нямаше още Инквизиция, щото нямаше да има този хубав манастир. Ако първото потвърждение за живота като Малки Братя на св. Франциск и първите му събратия, папата Иннокенти даде през 1209 г.(тази година минава големия юбилей 800 години) то нашия манастир е бил построен още през 1250 година. Сега разбирате защо се ремонтира.
Въпреки, че беше Божия ден неделия(А не събота), аз продължих след обяда разтоварване на моите вещи. След няколко варянти на подреждане на мебелите(следине са останали на пода) най-после реших как ще подредия уредбата. И това направих. Всичко е перфектно, освен, че суббуфар трябва да стои поблизо до колоните. Но както и да е, стана. Оооо, какво блаженство. Легнах си върху леглото и пуснах Вангелист и... заспах. Да, само за малко, че от 18.00 пак вечерната молитва. Няма изключения братче, бачкай, бачкай. И... бачкам. А сутрин чакаше ме вече първа среща в ново училище по немски. Но за това в следващия впис.
Браво на Вас! Много е забавен и интересен този блог. Гледайте да го обновявате по-често, защото сме любопитни да узнаем кога най-после ще научите немския и кога най-сетне ще се стоплите в този толкова слънчев, ако се съди по снимките, град.
ОтговорИзтриванеАле, Поли и Франческо Тодор