Ние, Велосипед и Букладжия - Разкази от Инголщадт.

Радвам се, че ви хареса това което пиша. Така поне малко повече ще участвате в моя живот. Поканвам ви също да гледате и снимките в галерии. Те са две, са на тази страница.

Припомням си една от старите полски филмови комедии озаглавена "Не обичам понеделник". А кой го обича? Разбира се това е бил реторичен въпрос. Няма да ви разказвам филма, щото би трябвало да знаете малко полска действителност от 70-те години на миналия век. А всъщост знаете как било, поне тези от моя възраст, зашото в България не е било по-различно. В целия този филм само ме учиди, как са цензорите не са го спряли.

Какво общо има понеделник от Иголщадт от 2009г. с този от Полша от 70-те години инелия век? Само едно: около 6.45 било тъмно, студено, трудно за ориентация къде се намираш и шумно от събуждащ се към работната седмица град. Като на този филм. А ние кафяви котараци пробивахме тъмнина, като филмовите котарци. И може бих продължим да си споменавам за него, ако не едно ново за мене преживяване.

Първо чувах само шум от премествани тежки вещи. Малко странно за немския град, когато хората още дохождат на себе си след вохенедовите забавления и напивания. Самото събуждане в понеделник рано предоставя достатечен шок за обикновенен европейски Немец. А когато идва на себе и се сеща че днес пак е на работа, идва веднага главоболие, затова допълнителе шум от улицата, за не един е бил като пирон забит в главата. Нормално някой би викал вече полиция, ама не в този случай. Изведнъж в тъмнините на тротуара (светлина имаше доста, значи аз още спах) виждам оранжева униформа а в нея човек който се бори с колена букладжийска кофа, която извадил от някое, само за него познато място и с немска прецизия подретил равничко в редица други кофи, които измъкнал от цялата улица. Това е било интересно, нормално никоя кофа не съм видял тука през дения. Но това не е края. Ако някой изважда кофи, значи трябва да ги освободи от съдържанието, а тука никаде не се чува с характеристичен шум рабощета букладжийска кола. То и няма да има, щото както са ми обяснили после, тя ще идва малко по-късно. После, нашия оранжев приятел извади велосипеда, качи се на него и отиде на другата улица. Шок! После само съм дочул че колега пак ще мине и както е извадил кофите, ще ги прибере обратно. Това е "Волф", само за пожелание в София, кудето най-често кофите си търсиш по цялята уллица.