Гуливер между джуджета

Ниас не е като Суматра, тук температури от сутринта, започват от високото „C”, чети 26 градуса, за да стигнат през дения до 35 градуса, а моят рекорд който преживиях беше 45 градуса в Амадая. Расте също и температура преди капитул. Братята теглят от цяла Суматра и Ниас, утре ще започнат провинциялен капитул.

Докогато братята идват да се съберат за братското общуване, ние да не губим време, отиваме с Алфред на оплатним дения. Герой на днешния ден не е никой от събратя, днес в центъра съм аз, а може подобре казано, моето тяло.
Алфред каза, че трудно да си представиш да бъдеш в Индонезия и да не си купиш традиционните прекрасни Индонезийски ризи. Проблема със мене е този, че ако найголемия Индонзиянец влиза в размер XL без проблеми, то трудно е да си представим, че някой ще шие ризи XXXXXXL значи размер за мене.
Но за братята от Ниас това не е проблем. Още сутринта организират автомобил и отиваме при шивача да вземе мерките и да решим проблема със хиксхикс-елите.
Видях отчаяние и ужас в очите на шивача, когато трябваше да ме измери и не му стигаха ръцете. Трябваше да го спасява един от братята, да му подаржи шивашкия метър. Според Алфред ако шиене за мене това е за шивача жизнено предизвикателство, нека още да ушие и панталони. След взимане на мерки, прикючението не свърши, то тепърва започна. Отиваме да търсим склада с материалите.
След няколко обиколки, найпосле намерихме скалд със материалите. Така както събудихме сенсация в квартала на шивача, така стана и в склада. Докогато сме избирали щофите, са минавали хора от съседните щантове, от улицата, само да видият от близо, този великан. Разбрах какво е чувствал Гуливер, когато се озовал на плажа след корабокрушенето, завързан със въжета от мини човечета. Аз за щастие, бях свободен, а реакците бяха повече забавни, отколкото страшни. Тогава вече разбрах, че колкото и не искам, ще остана вече великан а на Ниас дълго ще се говори за Европееца дефинират от хората като Немец(носих къси панталони, сандали и бели чорапи). Пък за децата от Фодо бях Китаец, щото такива големи видяха само от Китай. Както и да е, без да искам, записах се хроники на Ниас.

NIAS - Гунунгситоли

4. Гунунгситоли - започваме работното ни посещение
 Още не съм свикнал с Индонезийски език, а вече трябваше да освоявам езика на Ниас. Няма помилвай братче, понеже това тука наймного време са преживяли наши събратия от Итрол. Любимата ми дума, която веднака акостира в главата ми е Ya'ahowu - здрасти братко. Разбрах че ако я употребя, няма нужда да си чупия езика с други думи. И със обикновенно "здрасти" оправях цялото време на капитул.
На Ниас намират се около 17 енории обслужвани от нашите събратия от провинция Сиболга. Тука живеят около 150 000 католици, за които поголяма част се грижат капуцини. Разбрах, че Ниас е не само остров, а също и голямо Индонезийско племе(щам) и точно тука намират се повече католици отколтото в Батак, т.е. Второто голямо племе разположено между Сиболга и Медан на Суматра, където братята обгръщат почти половин пъти помалко католици, щото около 50000 хиляди.
Всяка енория има още малки поделения, разхвърлени изцелия остров, такива наречени "станции" където трябва поне един път на месец да се отслужи литургията. Тези станции са около 800. Точно тези станции, където найчесто намира се само църква и зала(т.н. Аула) за срещите на населението, правят, че индонезийските ни събратя са мисионери в собственната си страна.
Освен "пароки" или "пасторал католик" както нарича на индонезийски енории и енорийскитве църкви. В Gunungsitoli намират се дом на Пост-новицият, където 9 братя след новицията, прекарват една година заедно, преди да разпознаят своето призвание, дали стават „фратер” кандидат за свещеник - пастор, или само "саудара" братя несвещенници.
Брудер Йоханес и Бр. Примус, които са ни взели от летището, оставиха ни за малоко да охладим гърлата си с оживотворяща ниаска вода и след това заминахме веднаха да посетим брудер Анзелм, който трябваше да замине за собота-неделия за едно от своите станции. Пристигнахме в дома на постоновицията, където живее Анзелм и там намерихме го как чакал своя шофьор, да го придружи в енорията. Успяхче да разменим думи за поздрави, но не успяхме да изчакаме да се охлади бирата която донесохме, защото внезапно дойде шофьора на мотоциклетата на която светкавично се качи Анзелм и видяхме го чак след два дена, когато дойде на капитул. И така бира изпихме сами.
Не сме се наслади на присъствието на Анзелм, но дойде брудер Хадриян, който известен е с издаване на литургически книги. За радоста на Алфред, Хадриян донесе току що отпечата книга на Ниаски език с литургичните четива за година АБЦ и псалми с мелодиите. По време когато дегустурахме прешмуглиран от Алфред тиролски салам и пихме местната бира(при това горещо всяка бира е като Форст-Сикстус) дойдоха братя постновици. Найголемия интерес обаче за тях било не бира или салам, а да видият такова огромно парче човешко тяло, което бях аз. Задължително направихме снимки и младежите изчезнаха да се къпят. А ние тръгнахме обратно към Лаверна в Сан Леополд, където мислихме, че ще вечерияме. Но Гвардиан Йоханес покани ни в манастира на вечерия, намиращ се няколко крачки над Центъра с. Леополд. Бяхме пак приятно изненадани от голямото присъствие на младите капуцини в брой 13 а те на двамата гости, които заедно стигаха 300 кг. Живо тегло. Сърцето ни се зарадва, щото видияхме бъдещото не само на провинция а и на целия орден.
Както разбрах от разговорите, а което после потвърди капитул, братята от Сиболга ще се разделият на две провинци: на Ниас и Сиболга, съгласно племенния си произход. Ние в Европа се обединяваме за да преживеем, а тук братята се делият, за да могат да се развиват още повече. И така научавам, че ще се роди нова, вече 4 Провинция на капуцините в Индонезия. Имайки пред вид, че се работи със 150 000 души,нищо чудно, че братята се развиват толкова бързо. Ако ще запазият евангелския си дух и останат верни на призванието си, скоро ще станат значими свидетели на вярата в Църквата днес. С тези прекрасни новини, отидохме да спим първата нощ на остров Ниас.

Manastiri i Diurian

2. Индонезийската баня, "дурян" и съвсем приятното горещо време.

Първия ден на Суматра, в гостоприемен манастир Св. Агнеса от Прага в Сикебен, започна със рязко събуждане ни от мъжките гласове по които мелодия разпопзнах, че трябва да е молитва. Думите са били трудни за разбиране но като се измъкнах от стаята разбрах, че виждам някакви капуцини, които вече от ранни зори хвалят Господа. Но преди да излеза от стаята първия шок беше банята. Няма душ, тоалетната чиния няма казанче, няма душ а сомо лиген за студената вода и един черпак с който водата се взима и полива скъпоценното си тяло. Трябваше бързо да усвоя употребата на онези инструменти защото май тука нищо подобро няма да ме изненада.
След утринната молитва, които капуцини и о. Алфред измолиха на Индонезийски, преминахме от дома за духовните упражнения към църквата на сестрите. И тук беше друга изненада, едва се справях с дишането в горещия въздух а тук още трябва да се изкачи не свършващите стълби от земята до небето. След една спирка за да се издишам, влизаме с о. Алфред в хубавата църква, която изпълниха вече молещите се сестри, безбройни, млади, помлади и младички Суматрийските клариски.

След духовната храна, настъпи обилната закуска, за която основа е винеги ориз и други джунджурии които познавам от азиятските ресторанти в Европа, отидохме да разгледаме със сестра супериорка Агнес и позната вече от летището с. Вероника, къде всъщност се намираме. Не съм разбрал много какво Алфред си говореше със сетрите, едно самоо което запомних, че след обяд ще се срещнем с ДУРИЯН.
Се оказа, че манастир Св. Агнезе от Прага, това не е само манастир на сестрите, а целия комплекс от градините и сгради, които за цел имат да помогат да се обновят духовно тези, които пристигат тук за духовни упражнения. За първия път видиях как растат кокоси, папая, какао и кафе. Различни нива на градините създават атмосфера на тишина необходима за размишление и едновремено да се вкуси от живота на заобикалаща джунгла. Сестрите са успяли да навлезат в дивата природа без да я безпокоят и оставяйки я да си продължава своя ритъм на живота едновременно обдарявайк жувущите там сестри и посетителите със секретите на монсумовата гора, които обикновенно са сременжливо скрити пред очите на непредвидимите човеци. Сестрите хранят природата с молитва и възхвала на Създателия, а природата се отблагодарява със плодовете които раждат се върху палми, банановите дървета, папайовите растения и прочее. Даже горещина, която се струва всемогъща и без милосърдие измъчваща човешкият организми, тука е съвсем поносима и не се усеща като тежест.
А долу, в подножие на манастира живее със своя живот местното село. Имам усещане, че там долу е земята, а тук горе намираме се във входа на рая.
След обяда дойде "Дуриян". След обедната сиеста, сестрите поканиха ни на кафе и "дуриян". Пътувайки предишния ден от Медан за Сикебен, видиях от страни на пътя продаващи се огромни плодове, по начина както в България, се продава дините. Те изглеждат като големи кестени, които познаваме от есенните "кастенияти" в Тирол само че десет пъти поголями. Когато тогава попитах сестра Вероника, тя се усмихна хитро и само каза, че "утре ще има дуриян".
И ето дойде утре. Дуриян това онзи огромен кестенов плод, който се оказа много сладък но и едновременно много миризлив. Ако се запуши носа, затвори очи с лижичка да се обели сладкото заобикалящо огромна костилка, удоволствието е голямо. Но аз успях да изям само два дуриянови зърна и не можах повече. Докогато Алберт изяде ги с удоволствие за нас двама. От познанствтото на "дуриян" остана ми само миризмата. Разпознавам го вече от километри и предполагам, че дълго няма да станем приятели. Дано да е както с баницата и кисело мляко в България които не можах да гледам с години наред. Но пак след това станахме страшни приятели.

Първия ден на Суматра завърши с общата вечерия със сестрите Клариски и капуцините от провинция Медан, които от два дена се приготвят за предстоящият им капитул и работят в много добре позната ми комисия "за развитие и перспективи" на провинцията, в която и аз взимам участие само ,че не на Суматра а в Австрия и Тирол. Натоварихме с Алфред нашите стомахи с ориз, различни меса, плодови салати. Той си говореще със всички на индонезийски споневайки времената от последните 30 години, които прекара на Ниас а където самолет от Медан трябваше да ни занесе вече утре след обяд.

От потънал в снега Иннсбрук към вечно лято на Суматра и Ниас

1. От потънал в снега Иннсбрук към вечно лято на Суматра и Ниас, с други думи, пристигане в Индонезия.
 
След братския обяд със събратията в Бриксен, брудер Пиотр от Меран, закара мене и Алфред на летището в Инсбрук. Беше вече 1 февруари при вечер, беше много судено и Инсбрук от ново потъваше в снега. Ние с Алфред вече с леки летни дрехи под нашите зимни якета, качихме се на самолета за Франкфурт без тъга че оставяме студен Тирол, понеже знаехме, че ние пак отиваме там където е вечно лято. От Франкфурт почти тичайки през цялото летище към нашия терминал успяхме найпосле да се качим на огромен самолет Боенинг 777 за да започнем пътуването ни „от вечен студ към вечното лято”. Трудно да оценим как пътувахме, само да кажа - успешно. В огомен самолет за Сингапур бяха три седалки в нашия ред а в тях аз, един турчин като мене и един слабичък Китаец. Благодарение на Господ, се намери едно свободно място на Китаеца и така можахме малко по-човешки да изстраем дългото пътуване във въздуха. След 12,5ч. полет стигнахме за Сингапур. От там пак тичайки към нашия терминал хванахме самолет за Медан в който стигнахме за един час. В столицата на северната Суматра, очакваше ни пресимпатична сестра Вероника, от манастира на Клариските в Сикебен. След два часа пътуване по пътищата, които напомняха ми найтрудните времена в България, стигнахме "оазиса" на сестрите. Беше тъмно, затуй не сме виждали много но едно разбрах, карахме по неправилната страна на пътия, т.е от ляво... Добре дошли в Азия.
Сестрите ни нахраниха и утолиха жаждата на тялото ни преди да се оттеглим в нашите стаи. Гостоприемност на сестрите усетихме веднага, понеже нямаше нужда да мислим за багажа ни, защото всичко вече беше преместено в стаята. Бяхме много уморени, затова не сме забелязали даже кога се озовахме в нашите легла. Време за изненади, трябваше да дойде заедно с утринните лъчи на Суматрийското утро. Във всеки случай, суматрийската нощ беше ужасно гореща.

Падре Кизу в Индонезия

Селамат дaкан! Добре дошли в страната на вечното лято.
 
Преди да започна да раскажа какво се случило по време на моето посещение в Индонезия, където заедо с о. Алфред Куглер, бивш мисионер на Ниас, с когото прекарахме целия месец февруари на остров Ниас и Суматра, няколко уводни думи.
История на капуцинското присъствие в Индонезия, е много богата, сигурно историци могат да развият далго и широко тази тема, аз ще кажа само каквото считам за необходимо.
Капуцинското присъстивие започна с идване в тази азияттска страна на капуцините от Холандия, които пристигат тука заедно колонизаторите от тази страна. Първите капуцини идват на Суматра и други острови в кря на ХIХ век. Първоначално не им било позволено да извършват мисионерска дейност, можаха само да служат с духовната помощ и поткрепа само на холандските семейста и да се занимават с преподаване в холандските училища. По време на войните, липса на разбирателство с немските протестанти, които са се намирали на остров Ниас, мисионерската дейност започната от Холандците се развива едва след втората световна война, а по особено, след съобщаване на независимост на Република Индонезия. През 1955г. епископ от Медан, обръща се с молба към капуцините от Реновестфалската провинция в Германия, за персонална помощ в мисиите  в Индонезия. По същото време братята от Реновестфалия преживяват неуспешен опит на благовещението на Евангелието в Китай. „Благодарение” на този неуспешен опит, същите непостигнатите мисионери от Китай идват на остров Ниас в Индонезия, където превземат поверените им от епископ на Медан грижи за католиците на острояа.
След успешното навлизане в мисията на немските капуцини, епископа на Медан през 1962 година се обръща пак с молба за персонална поткрепа, сомо че сега към капуцините от Южен Тирол. И така първите капуцини от Южен Тирол идват на Ниас и Суматра през същата 1962г. Като първите са о. Хилариус, после о. Леонхард и о. Анзелм, о. Алфред, о. Барнабас и о. Алберт и о. Wilfried Винклер.
С колко голямо сърце капуцините от Европа са навлезли в мисионерската дейност свидетелства фактът, че вече през 1976 е създадена първата капуцинска провинция Индонезия, която разделена беше на три региона: Медан, Сиболга, Понтианак която през 1994г, се разделя на три независими провинци със същото име: Провинция Медан, Провинция Понтианак и Провинция Сиболга.
Провинция Сиболга, в която са работили и работят още нашите събратия, обгръща целия остров Ниас и южната част от Батак на Суматра. Главен град на тази част от Батак е Сиболга, където има и своето седалище епископ на диоцеза. Поради този факт, през 2007г в столицата на диоцеза е преместен и провинциялата от Гунунгситоли на острова Ниас.
 
Аз като мисионссекретер на новата провинция Австрия-Южен Тирол, пристигам в Индонезия придружаван от о. Алфред Куглер, който е бил 30 години мисионер на Ниас, на 2 февруари 2012г. за да посетия останалите от Южен Тирол само двама събратия мисионери: о. Барнабас Винклер и о. Анзелм Веттори, които по настоящем намират се на Ниас. История на двамата тиролци и завърнали се вече в родината си, Алберт, Леонхарт и Алфред, може да е история на не една книга. Затова оставям този дял на тях, а аз ще се средоточа върху настоящето което видиях и чух по време на провинциялен капитул на провинция Сиболга и каквото видиях посещавайки енориите и станциите, където са работили и работият нашите събратия. Аз дойдох в историческо време в Индонезия, когато провинция Сиболга реши да се раздели на две провинции: Провинция Св. Фиделис със седалище в Сиболга и Провинция Св. Феликс от Канталиче, със седалще на Ниас, в Гунунгситоли.