петък, февруари 17, 2012

Гуливер между джуджета



Ниас не е като Суматра, тук температури от сутринта, започват от високото „C”, чети 26 градуса, за да стигнат през дения до 35 градуса, а моят рекорд който преживиях беше 45 градуса в Амадая. Расте също и температура преди капитул. Братята теглят от цяла Суматра и Ниас, утре ще започнат провинциялен капитул.

Докогато братята идват да се съберат за братското общуване, ние да не губим време, отиваме с Алфред на оплатним дения. Герой на днешния ден не е никой от събратя, днес в центъра съм аз, а може подобре казано, моето тяло.
Алфред каза, че трудно да си представиш да бъдеш в Индонезия и да не си купиш традиционните прекрасни Индонезийски ризи. Проблема със мене е този, че ако найголемия Индонзиянец влиза в размер XL без проблеми, то трудно е да си представим, че някой ще шие ризи XXXXXXL значи размер за мене.
Но за братята от Ниас това не е проблем. Още сутринта организират автомобил и отиваме при шивача да вземе мерките и да решим проблема със хиксхикс-елите.
Видях отчаяние и ужас в очите на шивача, когато трябваше да ме измери и не му стигаха ръцете. Трябваше да го спасява един от братята, да му подаржи шивашкия метър. Според Алфред ако шиене за мене това е за шивача жизнено предизвикателство, нека още да ушие и панталони. След взимане на мерки, прикючението не свърши, то тепърва започна. Отиваме да търсим склада с материалите.
След няколко обиколки, найпосле намерихме скалд със материалите. Така както събудихме сенсация в квартала на шивача, така стана и в склада. Докогато сме избирали щофите, са минавали хора от съседните щантове, от улицата, само да видият от близо, този великан. Разбрах какво е чувствал Гуливер, когато се озовал на плажа след корабокрушенето, завързан със въжета от мини човечета. Аз за щастие, бях свободен, а реакците бяха повече забавни, отколкото страшни. Тогава вече разбрах, че колкото и не искам, ще остана вече великан а на Ниас дълго ще се говори за Европееца дефинират от хората като Немец(носих къси панталони, сандали и бели чорапи). Пък за децата от Фодо бях Китаец, щото такива големи видяха само от Китай. Както и да е, без да искам, записах се хроники на Ниас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар