Manastiri i Diurian

2. Индонезийската баня, "дурян" и съвсем приятното горещо време.

Първия ден на Суматра, в гостоприемен манастир Св. Агнеса от Прага в Сикебен, започна със рязко събуждане ни от мъжките гласове по които мелодия разпопзнах, че трябва да е молитва. Думите са били трудни за разбиране но като се измъкнах от стаята разбрах, че виждам някакви капуцини, които вече от ранни зори хвалят Господа. Но преди да излеза от стаята първия шок беше банята. Няма душ, тоалетната чиния няма казанче, няма душ а сомо лиген за студената вода и един черпак с който водата се взима и полива скъпоценното си тяло. Трябваше бързо да усвоя употребата на онези инструменти защото май тука нищо подобро няма да ме изненада.
След утринната молитва, които капуцини и о. Алфред измолиха на Индонезийски, преминахме от дома за духовните упражнения към църквата на сестрите. И тук беше друга изненада, едва се справях с дишането в горещия въздух а тук още трябва да се изкачи не свършващите стълби от земята до небето. След една спирка за да се издишам, влизаме с о. Алфред в хубавата църква, която изпълниха вече молещите се сестри, безбройни, млади, помлади и младички Суматрийските клариски.

След духовната храна, настъпи обилната закуска, за която основа е винеги ориз и други джунджурии които познавам от азиятските ресторанти в Европа, отидохме да разгледаме със сестра супериорка Агнес и позната вече от летището с. Вероника, къде всъщност се намираме. Не съм разбрал много какво Алфред си говореше със сетрите, едно самоо което запомних, че след обяд ще се срещнем с ДУРИЯН.
Се оказа, че манастир Св. Агнезе от Прага, това не е само манастир на сестрите, а целия комплекс от градините и сгради, които за цел имат да помогат да се обновят духовно тези, които пристигат тук за духовни упражнения. За първия път видиях как растат кокоси, папая, какао и кафе. Различни нива на градините създават атмосфера на тишина необходима за размишление и едновремено да се вкуси от живота на заобикалаща джунгла. Сестрите са успяли да навлезат в дивата природа без да я безпокоят и оставяйки я да си продължава своя ритъм на живота едновременно обдарявайк жувущите там сестри и посетителите със секретите на монсумовата гора, които обикновенно са сременжливо скрити пред очите на непредвидимите човеци. Сестрите хранят природата с молитва и възхвала на Създателия, а природата се отблагодарява със плодовете които раждат се върху палми, банановите дървета, папайовите растения и прочее. Даже горещина, която се струва всемогъща и без милосърдие измъчваща човешкият организми, тука е съвсем поносима и не се усеща като тежест.
А долу, в подножие на манастира живее със своя живот местното село. Имам усещане, че там долу е земята, а тук горе намираме се във входа на рая.
След обяда дойде "Дуриян". След обедната сиеста, сестрите поканиха ни на кафе и "дуриян". Пътувайки предишния ден от Медан за Сикебен, видиях от страни на пътя продаващи се огромни плодове, по начина както в България, се продава дините. Те изглеждат като големи кестени, които познаваме от есенните "кастенияти" в Тирол само че десет пъти поголями. Когато тогава попитах сестра Вероника, тя се усмихна хитро и само каза, че "утре ще има дуриян".
И ето дойде утре. Дуриян това онзи огромен кестенов плод, който се оказа много сладък но и едновременно много миризлив. Ако се запуши носа, затвори очи с лижичка да се обели сладкото заобикалящо огромна костилка, удоволствието е голямо. Но аз успях да изям само два дуриянови зърна и не можах повече. Докогато Алберт изяде ги с удоволствие за нас двама. От познанствтото на "дуриян" остана ми само миризмата. Разпознавам го вече от километри и предполагам, че дълго няма да станем приятели. Дано да е както с баницата и кисело мляко в България които не можах да гледам с години наред. Но пак след това станахме страшни приятели.

Първия ден на Суматра завърши с общата вечерия със сестрите Клариски и капуцините от провинция Медан, които от два дена се приготвят за предстоящият им капитул и работят в много добре позната ми комисия "за развитие и перспективи" на провинцията, в която и аз взимам участие само ,че не на Суматра а в Австрия и Тирол. Натоварихме с Алфред нашите стомахи с ориз, различни меса, плодови салати. Той си говореще със всички на индонезийски споневайки времената от последните 30 години, които прекара на Ниас а където самолет от Медан трябваше да ни занесе вече утре след обяд.