
1. От потънал в снега Иннсбрук към вечно лято на Суматра и Ниас, с други думи, пристигане в Индонезия.
След братския обяд със събратията в Бриксен, брудер Пиотр от Меран, закара мене и Алфред на летището в Инсбрук. Беше вече 1 февруари при вечер, беше много судено и Инсбрук от ново потъваше в снега. Ние с Алфред вече с леки летни дрехи под нашите зимни якета, качихме се на самолета за Франкфурт без тъга че оставяме студен Тирол, понеже знаехме, че ние пак отиваме там където е вечно лято. От Франкфурт почти тичайки през цялото летище към нашия терминал успяхме найпосле да се качим на огромен самолет Боенинг 777 за да започнем пътуването ни „от вечен студ към вечното лято”. Трудно да оценим как пътувахме, само да кажа - успешно. В огомен самолет за Сингапур бяха три седалки в нашия ред а в тях аз, един турчин като мене и един слабичък Китаец. Благодарение на Господ, се намери едно свободно място на Китаеца и така можахме малко по-човешки да изстраем дългото пътуване във въздуха. След 12,5ч. полет стигнахме за Сингапур. От там пак тичайки към нашия терминал хванахме самолет за Медан в който стигнахме за един час. В столицата на северната Суматра, очакваше ни пресимпатична сестра Вероника, от манастира на Клариските в Сикебен. След два часа пътуване по пътищата, които напомняха ми найтрудните времена в България, стигнахме "оазиса" на сестрите. Беше тъмно, затуй не сме виждали много но едно разбрах, карахме по неправилната страна на пътия, т.е от ляво... Добре дошли в Азия.
Сестрите ни нахраниха и утолиха жаждата на тялото ни преди да се оттеглим в нашите стаи. Гостоприемност на сестрите усетихме веднага, понеже нямаше нужда да мислим за багажа ни, защото всичко вече беше преместено в стаята. Бяхме много уморени, затова не сме забелязали даже кога се озовахме в нашите легла. Време за изненади, трябваше да дойде заедно с утринните лъчи на Суматрийското утро. Във всеки случай, суматрийската нощ беше ужасно гореща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар