Падре Кизу в Индонезия

Селамат дaкан! Добре дошли в страната на вечното лято.
 
Преди да започна да раскажа какво се случило по време на моето посещение в Индонезия, където заедо с о. Алфред Куглер, бивш мисионер на Ниас, с когото прекарахме целия месец февруари на остров Ниас и Суматра, няколко уводни думи.
История на капуцинското присъствие в Индонезия, е много богата, сигурно историци могат да развият далго и широко тази тема, аз ще кажа само каквото считам за необходимо.
Капуцинското присъстивие започна с идване в тази азияттска страна на капуцините от Холандия, които пристигат тука заедно колонизаторите от тази страна. Първите капуцини идват на Суматра и други острови в кря на ХIХ век. Първоначално не им било позволено да извършват мисионерска дейност, можаха само да служат с духовната помощ и поткрепа само на холандските семейста и да се занимават с преподаване в холандските училища. По време на войните, липса на разбирателство с немските протестанти, които са се намирали на остров Ниас, мисионерската дейност започната от Холандците се развива едва след втората световна война, а по особено, след съобщаване на независимост на Република Индонезия. През 1955г. епископ от Медан, обръща се с молба към капуцините от Реновестфалската провинция в Германия, за персонална помощ в мисиите  в Индонезия. По същото време братята от Реновестфалия преживяват неуспешен опит на благовещението на Евангелието в Китай. „Благодарение” на този неуспешен опит, същите непостигнатите мисионери от Китай идват на остров Ниас в Индонезия, където превземат поверените им от епископ на Медан грижи за католиците на острояа.
След успешното навлизане в мисията на немските капуцини, епископа на Медан през 1962 година се обръща пак с молба за персонална поткрепа, сомо че сега към капуцините от Южен Тирол. И така първите капуцини от Южен Тирол идват на Ниас и Суматра през същата 1962г. Като първите са о. Хилариус, после о. Леонхард и о. Анзелм, о. Алфред, о. Барнабас и о. Алберт и о. Wilfried Винклер.
С колко голямо сърце капуцините от Европа са навлезли в мисионерската дейност свидетелства фактът, че вече през 1976 е създадена първата капуцинска провинция Индонезия, която разделена беше на три региона: Медан, Сиболга, Понтианак която през 1994г, се разделя на три независими провинци със същото име: Провинция Медан, Провинция Понтианак и Провинция Сиболга.
Провинция Сиболга, в която са работили и работят още нашите събратия, обгръща целия остров Ниас и южната част от Батак на Суматра. Главен град на тази част от Батак е Сиболга, където има и своето седалище епископ на диоцеза. Поради този факт, през 2007г в столицата на диоцеза е преместен и провинциялата от Гунунгситоли на острова Ниас.
 
Аз като мисионссекретер на новата провинция Австрия-Южен Тирол, пристигам в Индонезия придружаван от о. Алфред Куглер, който е бил 30 години мисионер на Ниас, на 2 февруари 2012г. за да посетия останалите от Южен Тирол само двама събратия мисионери: о. Барнабас Винклер и о. Анзелм Веттори, които по настоящем намират се на Ниас. История на двамата тиролци и завърнали се вече в родината си, Алберт, Леонхарт и Алфред, може да е история на не една книга. Затова оставям този дял на тях, а аз ще се средоточа върху настоящето което видиях и чух по време на провинциялен капитул на провинция Сиболга и каквото видиях посещавайки енориите и станциите, където са работили и работият нашите събратия. Аз дойдох в историческо време в Индонезия, когато провинция Сиболга реши да се раздели на две провинции: Провинция Св. Фиделис със седалище в Сиболга и Провинция Св. Феликс от Канталиче, със седалще на Ниас, в Гунунгситоли.