NIAS - Гунунгситоли

4. Гунунгситоли - започваме работното ни посещение
 Още не съм свикнал с Индонезийски език, а вече трябваше да освоявам езика на Ниас. Няма помилвай братче, понеже това тука наймного време са преживяли наши събратия от Итрол. Любимата ми дума, която веднака акостира в главата ми е Ya'ahowu - здрасти братко. Разбрах че ако я употребя, няма нужда да си чупия езика с други думи. И със обикновенно "здрасти" оправях цялото време на капитул.
На Ниас намират се около 17 енории обслужвани от нашите събратия от провинция Сиболга. Тука живеят около 150 000 католици, за които поголяма част се грижат капуцини. Разбрах, че Ниас е не само остров, а също и голямо Индонезийско племе(щам) и точно тука намират се повече католици отколтото в Батак, т.е. Второто голямо племе разположено между Сиболга и Медан на Суматра, където братята обгръщат почти половин пъти помалко католици, щото около 50000 хиляди.
Всяка енория има още малки поделения, разхвърлени изцелия остров, такива наречени "станции" където трябва поне един път на месец да се отслужи литургията. Тези станции са около 800. Точно тези станции, където найчесто намира се само църква и зала(т.н. Аула) за срещите на населението, правят, че индонезийските ни събратя са мисионери в собственната си страна.
Освен "пароки" или "пасторал католик" както нарича на индонезийски енории и енорийскитве църкви. В Gunungsitoli намират се дом на Пост-новицият, където 9 братя след новицията, прекарват една година заедно, преди да разпознаят своето призвание, дали стават „фратер” кандидат за свещеник - пастор, или само "саудара" братя несвещенници.
Брудер Йоханес и Бр. Примус, които са ни взели от летището, оставиха ни за малоко да охладим гърлата си с оживотворяща ниаска вода и след това заминахме веднаха да посетим брудер Анзелм, който трябваше да замине за собота-неделия за едно от своите станции. Пристигнахме в дома на постоновицията, където живее Анзелм и там намерихме го как чакал своя шофьор, да го придружи в енорията. Успяхче да разменим думи за поздрави, но не успяхме да изчакаме да се охлади бирата която донесохме, защото внезапно дойде шофьора на мотоциклетата на която светкавично се качи Анзелм и видяхме го чак след два дена, когато дойде на капитул. И така бира изпихме сами.
Не сме се наслади на присъствието на Анзелм, но дойде брудер Хадриян, който известен е с издаване на литургически книги. За радоста на Алфред, Хадриян донесе току що отпечата книга на Ниаски език с литургичните четива за година АБЦ и псалми с мелодиите. По време когато дегустурахме прешмуглиран от Алфред тиролски салам и пихме местната бира(при това горещо всяка бира е като Форст-Сикстус) дойдоха братя постновици. Найголемия интерес обаче за тях било не бира или салам, а да видият такова огромно парче човешко тяло, което бях аз. Задължително направихме снимки и младежите изчезнаха да се къпят. А ние тръгнахме обратно към Лаверна в Сан Леополд, където мислихме, че ще вечерияме. Но Гвардиан Йоханес покани ни в манастира на вечерия, намиращ се няколко крачки над Центъра с. Леополд. Бяхме пак приятно изненадани от голямото присъствие на младите капуцини в брой 13 а те на двамата гости, които заедно стигаха 300 кг. Живо тегло. Сърцето ни се зарадва, щото видияхме бъдещото не само на провинция а и на целия орден.
Както разбрах от разговорите, а което после потвърди капитул, братята от Сиболга ще се разделият на две провинци: на Ниас и Сиболга, съгласно племенния си произход. Ние в Европа се обединяваме за да преживеем, а тук братята се делият, за да могат да се развиват още повече. И така научавам, че ще се роди нова, вече 4 Провинция на капуцините в Индонезия. Имайки пред вид, че се работи със 150 000 души,нищо чудно, че братята се развиват толкова бързо. Ако ще запазият евангелския си дух и останат верни на призванието си, скоро ще станат значими свидетели на вярата в Църквата днес. С тези прекрасни новини, отидохме да спим първата нощ на остров Ниас.