"Страната на кисало мляко" I ч.

Ваканция. Тази думи електризират не само децата които привършват учебната година, но почти всички хора, които по един или друг начин ангажирани са през цяла година.
Подобно беше и с мене. Толкова си обещавах и... не мога да се оплача че не съм реализирал това което планирах. След дългите пътувания с моя събрат от Швайцария дойде и най-после време за "Страната на кисало мляко" - България.
Да пея "Моя страна, моя България" като Емил Димитров, може би било прекалено много(въпреки че не е много прекалено, който ме познава знае че е така), но като стъпих от ново на родната земя на Бай Ганьо, определено почуствах че най-после дойде ваканция.
Преди всичко женските представителки на нацията на Петко Войедвода са изключително красиви, което за някой който идва от Бавария е като преминаване от чистилището към небесните предели, където ангелите имат още материално тяло.
Да, да, Данте - авторът на "Божествената комедия" - ако би познавал България щеше да я опише пишейки за рая. А понеже се забутал някаде из кампи ди табако и надрусал с Антико Тоскано, в световен бестселър остана си Тоскана, а не Швайцария на Балканите, разрязана от Старата Планина, извори на минералните води, кисело мляко, пълнени чушки, кебабчета и всеобитаваща баница.
И тук стигаме към първите ми впечетления от страната където се раждала кирилицата, където Море си има истински плажове, а улиците и тротуарите не свършващи изненади съответно за шофиорите и пешоходците.

Поредните няколко вписа ще бъдат за ваканцията в България.

Черно Море, София и дупка - 16 години покъсно.

Когато за първия път пристигнах в България, а това беше лято 1993 и за мене само ваканция окрасена с езиков курс по Български, това което знаех за страната където азбука беше като "руска" ама където с руски никак не можа човек да се оправи, знаех тези три думи: Море, София - столицата и какво значи дупката.

Не знаех какви изненади още ме чакат! На първо място за "добре дошли" чакаха ни две огромни тави от "българското домашно съкровище" - баници и... кисело мляко. Друг път ще опиша емоциите, особено когато следващия ден дадоха ни да опитаме Боза..... Какво да се чудим, на ли това са три основни елементи от живота на всяко Българче: Баница, кисео мляко и боза. Но катастрофа продъжаваше и следващите дни и към нашето меню дойдоха пълнени и всеки вид други чушки, шкембе чорба, кебабчета, кюфтета, таратор и деуги блакански ужаси. Ако не това, че наша готвачка познаваше и европейска кухня, щяхме да умрем от глад. За нас "европейците"(пиша го със сарказъм) това беше катастрофа. И трябваше ми дълги години за да усвоя не само езика а и, със чисто сърце мога да го кажа, българската кухня.

Трябваше да пиша за ваканция тази година а не спомени от преди 16 години, но ако не бих го написал, никой нямаше да разбере от къде в мене тази радост тази година, когато жадех бях да опитам това, което преди години зачеркнах като меню.
Мисълта, че пийна айеран, че ще ям баницата, всеки вид чушки и салати, ракии и вина, затъмни образа на замръсеи улици, разбити тротуари, където почти не си счупих крака. Чудих се как така това толкова години не ме дразнеше, а сега след няколко месеца в Бавария... абе това е. Бях от ново там където въпреки всичко чуствах се у дома.