Тетевен

Гугъл, а особено Гугъл Мап това е хубав инструмент, особено ако се планира пътувания. Да, ама не винеги. Направих тази грешка разчитайки на всемогъщество на Гугъл, тъй като трябваше да стигна в една хижа в Балкана след Тетевен. Не предвидих обаче, че интернет е едно а действителност друго. Джипиеса се спрял на магистрала Хемус, не показваше нищо повече. А все пак вървахме по някакъв път.
Според картите в околните хижи, водят пътища по киото могат да минат не само коли, а даже автобусите. Да бе. Може би по едно време пъта асфалтирали, когато татко Тошо бил още в разгара. Но заедно с него замина и асфалта. Днес начупени остатъци от асфалтовата повръхност свидетелстват тази истина, но на практика можеше да мине само истински джип. И то не тези от типа на Мерцедес, Хонда или Шевролет, а истински с високо окачване африкански джип. Иначе минават само магарета, даже коне отказват.
Дивата природа на балкана, или поне това което от нея остана, превзела всичко в своите ръце, или подобре казано, в своите диви храсталъци.

Някак успях да стигна до някаде, понататък въоръжена в планинското оборудване група, трябвало да тръгне пеша. Имаха още 2 ч. път. Представете си какъв беше този път, когато те са се озовали вече на място а аз едва стигнах обитаеми от цивилизацята места. Нищо чудно, че Стара Планина, а поточно нейните описания, взимат челното място в известни български романи.

Затова имах обаче рекомпенсация. Истинска, българска, старопланинска механа, която с балканските вкусотии утоли неудбствата от пътувания. Първо дойде шкембе чорба с оцетче и чесанче. Ммммм, небето в устата. Когато си помислих, че още преди няколко години изобщо не исках да я погледна, разбрах колко дълбоко България се закорени в мене.
Второ - чеснови хлебчета и шаклики. Ама не тези от Метро з изсъхнало бледо месо с прекалено подправки за да не мирише на развалено, а истински шпади със свинско, тележко, беконче лугче, чушчица с неповтрорим вкус на старата добра българска електрическа скара... Казват, че Балкана е като предверието на рая... Ако така е в предверието на небето, то какво ни чака в самото небе?

Имаше още десерти като крем кармел, ама нямах вече сили. Задоволих се само с бавулско айеранче. И така едва дишах. Ееее ... Балкане, нищо чудно че са умирали за теб. На края липсвало още малко сънче в сянка на широколистни дървета, ама нямаше вече време, София зовеше, особено че трябваше да се служи литургия.
И така мина пореден ден в родината на кисело мляко.
Следващата спирка, Белозем, тракийско духовно центрум на капуцините. Ама за това друп път. Сега ще си остана малко със спомени на миризмите и вкуса на това кото ядох по пътия начетран от Гугъл.
Прочее, не е зле някой ден и тези които правят картите да минат от тука и да коригират самоувереността или прекалено доверие в сателитните снимки.