Сватбата- IIч.

Тя по ред не беше първа не ми беше първа на която присъствах и в която взимах активно участие като свещеник, но за мене все едно че първа, децата пораснаха. Малко ми се замъглиха очи когато видях младоженците. Когато пристигнах в България, булката беше на 8 годинки, а сега се изправи пред мен като жена, която основава семейството. А зад нея поредните поне четъри двойки на опашка за следващите години(не всички на веднъж, че искам да идвам по-често).

Почуствах се стар. Вярно не са мои лични деца, но все пак след всички тези години заедно са ми като лични. Знам за тях повече, отколкото техните родители. Знам такива неща че при техните родители щяха да предизвикат сърдечен удар. Ама аз винаги знаех, че са добри и че може на тях да се разчита. Остана ми само надежда, че тези хубави неща, ще предадат и на поредното поколение. А вода за кръщение имам достатъчно, останалото остава в техните ръце.
Ах, хубаво беше. И ядохме и пихме и танцивахме и никаква чалга нямаше. Пълна култура. Какво да кажа, ново поколение. Качествено поколение. Стига само да не се излъжат и да не се потдадат на измамите от този свят. И излетяха пиленцата за сватбеното пътуване. Бог да им благослови и никога да не се чувстват сами.

И сватбата свърши. На мене също филма прекъсна и когато се събудих в неделя сутринта, първо се чудих: къде съм? Кой език говорят тука? Старо добро джи-есемче потсказва - Стара Планина. И всичко ясно. Баницата се точи. Но за това повече в поредната част.