Sibolga

„HORAS=Ya’ahowu” Ankunft in Sibolga.

След 9 часа път през Азиятският Оцеан, ние пристигнахме на Суматра, в Сиболга. Ние, значи освен мене Алфред, Юлюс, нашият придружител и Брудер Херберт, който добави към нас още в Гунунгситоли. Така ние четърима капуцини можахме спокойно да окупираме една кабина, която се състоя от два двуетажни легла.
Стигане към кабината беше трудно, защото трябваше да се измине стръми и тесни за мене стълбища. Но огромна беше моя изненада, когато каютата беше съвсем прилична. Място нямаше не знам какво, тоалетната беше на вън обща, но все пак, съвсем по човешки, особено, че адската температура разчупваше инсталиран и работеш в каютата климатик.
Отидохме да се понадладим още малко на Ниас, гледайки я от палубата на ферибота, докогато не отплувахме. Около 21.00ч. оттеглихме се вече и ние в нашата кабина за да преспим чакащ ни път. Включих още компа и разгледах Астерикс, преди да заспия. Голяма изненада беше, когато по някое време, по моя компютър беззагриженост започна да се разхожда мишката. Малко се уплаших, но и тя изчезна. След когато свърши филма и аз реших да се включа км съния на справедливите, особено, че океана беше спокоен и люлееша колкото да приспи мама бебето в люлката. Но тогава свалих слушалки и чух, колко много са мишките, които се въртяха някаде от долу, горе и изобщо, само се чуваще гласа им. Не остана ми нищо освен да възприема това съпътничество на малките мишки и да си поспя, както другите. Още в начало ме притесняваше която някоя мина по краката ми, но после си помислих според опита на сарите маринарии, докогато мишки и лъхове са тук, всичко е наред, ако започват да бягат, лошо му се пише кораба. А под нас имаше дълбок океански ров на 8000 метра.
Приспан от мишките и лулене на кораба, заспах. Озовах се чак 5.00 сутринта, когата Юлиус ни съобщи, че след 1 час акостираме в Сиболга. Не остана нищо друго, освем да довърша съня и да дочакам времете за брега. Там чакаше ни вече бр. Юстиниян, провинц економ, който ни прибра с колата и закара в провинциялен манастир: Йоханеум. Тук беше вече другия свят, много поразличен от Ниас. Но за това във втората част, от Ниас за Сиболга.

Пристигнахме в манастира Йоханеум почти преди края на литургия. Затова и нямахме много време за оправяне. След като получихме стаи взехме си душ отидохме на закуска. Братята ни посрешнаха с голяма радост. Имах възможност още да поговорим с новия провинциял Методиус. След закуска веднага отидохме да осетим владиката Лудовикус, който има своето бюро в пасторален център от среща до манастира на капуцините. Методиус до края на февруари остава във функция секретар на епископа, която длъжност изпълнявал докогато е бил избран за провинциял. Сега новите задължения, принуждават го да откаже длъжността си, а епископа трябва да търси новия кандидат на секретар, което не е лесно.
Методиус уреди ни аудиенция с епископа на която отидохме заедно с Алфред. Понеже се познаваме още от Тирол, нямаше големи порещания и представияния.
Епископ Лудовикус каза ни, че има 30 диецезияйни свещеници от епархията. Това е много помалко от необходимото. Ома и около толкова семинаристи. Интересно, че повоче звания са от остров Фодо. Освен това има в Сиболга диоцезиялна малка семинария за момчетата, но процентът който остава за голямата семинария е много малък, едва около 15 процента. Ако има кандидати за свещеници, те идват повоече след матурата. Епархията след синода на архидиоцез Медан, потготвила специялен формационен програм, който има за задача да даде дълбока формация на светските лидерите, кото в голямата част, особено по различните станции заместват свещениците, които не могат свяка седмица да дойдат да служат литургията. Тук трябва да се положи големи усилия за възпитание на светските, които ще гарантират верноста на учението на Църквата и единство със енориста и епископа. Програмата започна през 2010 г. и ще продължи до 2014. Ние по време на посещението на Анзелн, имахме възможност да видим една от групите, която участва в тази програма.
След разговора с епископа, където повдигнахме и тема бъдещето и развитието на капуцините, отидохме да видим резиденция на пастира на диоцеза Сиболга. Той се намира е един дом построен още преди 50 години от Холандците на няколко крачки от пасторален център и епископското бюро. Това което впечетлиява, това е порстота, скромност и смирение на епископа, което вече забелязах при братията на Ниас. Самия епископ не е доволен на разделението на капуцините, щото това е и първата крачка към разделение на диоцеза, което по-рано или по-късно ще настъпи. Владика Лудовикус иска обаче преди това да настъпи да има възпитани и образовани групи светски, които ще потпомогнат Църквата в трудни моменти.
Постулантите посетихме веднага след срещата с епископа. Придружавани от Юлиус, заминахме на три киломентра на юг от Сиболга, където в прекрасен манастир, разположен на няколко нива на баира падащ в океана, намират се сгради за кандидатите за капуцинския живот. В момента те са 8 момчета. Те обучавани са на живота на св. Франциск, малко катехизис, история на Църквата и прочее. Манастир фактически скрит е в гората от банановците, палми и много други монсумови растения. Атмосфера е много впечетляваща, наистина тук може да се срещне духа на св. Франциск от Асизи, който в брат природата намирал любовта на Бога към хората. Многго потходиящо място, да навлизаш в харизмата и спецификата на францисканско-капуцински живот.
Братята постуланти, трябва сами да се грижат за всичко. За потдръжка на манастира, за готвене, перене и прочее. Намерихме ги точно, когато са чистили преди неделята. Заедно с тях на метлата танцуваш тяхен магистър, който отговярия за тях в този годишен период за потготовката.