RAPHAELA

РАФАЕЛА

Появи се неочаквано. Истинско чудо. Въпреки, че беше с нас само за крато, изпълнила своята мисия. От момента на нейната поява, всичко се промени. Светът и жвота не са вече същите. Не всичко е било толкова лошо до сега, но като че ли липсвало му нещо. Като в супер сготвено ястие липса сол и подправки, то е никакво.

Рафаела е като сол и всички най-вкусни подправки. Тя даде на досегашния живот вкус. Украси с идването си сивото ежедневие.
Нейните родители, току що са започнали "новия живот". След дълги години самотата са се намерили и открили нова, зряла любов.

Едит загуби първия си мъж преди 7 години. Умрял на сърцето оставяйки я сама с 6 деца. Клаус след неуспешен брак, който накрая се оказал и така невалиден - не съществувал, отгледал сам дъщеря си. То и затова срещата на двама по време на ваканция, беше за тях като подарък от Бога за новото начало.

Пкриключението с Любов започна, когато преди една година са си казали и двамата пред Бога, на брега на Боденското езеро "Да. Любов до смъртта".

И тогава като плод на тази любов се появи РАФАЕЛА. Малко слънчице. Като дъга, с която Бог винаги подписвал своето удобрение и съгласие в история на човечеството.

Ние разбрахме за Рафаела едва на скоро. Беше седмица преди Пасхата, котато Едит изповядвала вярата си пред Църквата, казвайки, че малката и дъщеризка е като награда за страданията, търпение и готовност да изпълнява Неговата воля.
РАФАЕЛА беше с нас само 22 седмици. Даже не успяла да види света и нас със собствените си очи, а въпреки всичко направи повече, отколкото не един дълъг човешки живот. Родителите и в начало са имали много трудности със себе си и децата, в чиито живот се мояви Клаус. Не вървало добре, първите месеци трудно беше да се сработят, преди всичко децата с новия "татко" имаха некомпатибилност. Беше нервно, понякога непоносимо. Докогато не дойде Тя. Искричка която запали голям огън на любовта. И променила всичко.

Господ я взе при себе си обратно по време на Евхаристията в събота вечер. В понеделник роди се вече само нейно мъничко тяло. Толкова мъничко, а толкова много успяла да направи. Взе със себе си всички лоши емоции, съмнения, страх, липса на доверие. Оставила след себе си само любов, която сплете семейство и подобре, отколкото най-съвършеното лепило.

Вчера нейно малко ковчеже сложихме в земята. Бяха всички наши деца. Нейните 4 батя и две сестри и приятелчета от останалите семейств. Запълниха дупката в земята с изпращателните рози. Всеки от тях сложил една.

На края на изпращането, каката на РАФАЕЛА, 7 годишната Ханна попита майка си: "Мамо, то РАФАЕЛА сега ше бъде с татко?!" - Самотна сълза измъкнала се от очите на Едит, силна прегръдка на Клаус и мълчаливо спусната глава, били потвърдили подозренията на Ханна. А тя - Ханна - добави още: "колко и завиждам".

РАФАЕЛА беше само за малко. Малко ангелче напуснало небето, за да ни помогне да подредим нашия живот. И веднага се завърна там, от където дойде.

РАФАЕЛА и ние ти благодарим и много ти завиждаме.