Това може да се преведе: " Виждаш ли ме?" Една седмица преди Велики четвъртък излезе инициятива от евангелска и католическа Църква да се направи Младежки Кръстен Път. Много хубаво нещо. Как да пропусна нещо подобно? Въпреки умората от предобедното "дер ди дас" в училище с удоволствието се присъединих към хубавото душевно пиршество. Особено, че то започвало в нашаъа францисканска Базилика. Очаквах тълпа от младежите, особено, от Протестантите, че чух за тяхен чудесен младежки пасторал.
Бях много изненадан, когато от 19.30 ч., освен двамата свещеници(наш епархийски "специялист" от младежите и евангелския) бяха 7 - ще го напиша с думи - ( СЕДЕМ) Младежи! То ест толкова, колкото са приготвяли това душевно събитие. Ако добавим мене и още двама любопитни възрастни бяхме 10 души!!!
Блажена България - там при найголемите трудности имахме поне двойно число!
Самото събитие било много добре потготвено. Като махнем любимото немско привързване към съкращенията (бяха само 7 спирания а не 14) самата идея и размишления бяха чудесни. Към това мултимедиялни образи направени в "ппс" презентация, не е било лошо. След 4 размишления групата ни се премести със шествието и кръста в близката до нас протестанцка църква. Разбира се, от цялото събитие, най-важна е била снимка за местния вестник. Всъщност, освен заковани зверски гвоздеии в кръста, това беше "гвоздей" на събитието.
След като стигнахме при протестантите отслужихме поредните 3 размишления и после било кафе и купон. Ето цялата душевност на Страданията Господни.
Здравейте, Padre Kizu. От описаното не разбрах къде е бил този опит за икуменичен младежки кръстен път. В България или някъде в Германия? Протестантите ли бяха немци?
ОтговорИзтриване...Май така, както си изписах името първия път, няма да мога да получа отговора. Затова ще пиша през профила си. Ако може тук да ми отговорите, ще съм благодарен.
ОтговорИзтриванеŻyczę podatny misję.
Weselin